Quotessence
Home / Quotes / Quote by Plamen Chetelyazov

Quote by Plamen Chetelyazov

“Това е песента на живота и тя не е нито добра, нито лоша. Край нея се сипят кървавите сълзи на мъката, напояващи почвата, от която ще се родят малки късчета щастие.”

Quote by Plamen Chetelyazov

Book:Параноя
Create image

Work

Параноя

Browse quotes and source details for this work. more

Author

Plamen Chetelyazov

Browse famous quotes and profile details for Plamen Chetelyazov. more

You May Also Like

“Тъжно ми е, защото съм твърде пиян, но отново не мога да вкуся от простичкото щастие, в което се давех без капчица алкохол тогава, преди, още, когато пламъкът на любовта в крехката детска душа не беше повяхнал, а всичко бе толкова истинско.”

щастиепламен четелязовимаго
Book:Имаго
Create image

“Всеки човек поне веднъж е държал щастието за ръка, ама като сме млади трудно го разпознаваме. И то поседи, поседи, пък си тръгне. Тогава, като ни стане празно на душата, се сещаме за него и тръгваме да го търсим, и така цял живот. Все го търсим. А то тръгне ли си веднъж, рядко се връща. Също като пускаш хвърчило - уж държиш връвта, стегнато навита около дланта, но все в някакъв момент хвърчилото хуква по-бързо от тебе и започваш да отпускаш, да отпускаш, и ако си неопитен, връвта ти се изплъзва и ти остава само следата по ръката. А хвърчилото лети високо-високо в небето, ходи го гони.”

животщастиечовекдушахвърчило
Book:Килим
Create image

“...Но аз съм благодарен за мястото си, защото, доколкото мога да преценя, съм се озовал до един от малкото циници в залата - добродушен, едър лесничей на име Джим, който от време на време скача на крака и се повиква "Страхотно съм мотивиран!" с тон, преливащ от сарказъм.”

българскищастиемисленебъркманоливътпозитивнопротивоотровасарказъм
Book:The Antidote: Happiness for People Who Can't Stand Positive Thinking
Create image

“El 18 de noviembre de 1997 Luis Montiel no fue al colegio. A las cuatro de la tarde fue al galpón de su casa, se ató un alambre al cuello y se ahorcó. Lo encontró su abuelo. Lo descolgó Teresa, su tía enfermera. Al día siguiente, las puertas del ómnibus en el que sus compañeros regresaban de viaje de egresados se abrieron, y dos docenas de adolescentes eufóricos vieron lo imposible: Luis los estaba esperando. El velorio se hacía en el colegio.”

ArgentinaSanta CruzSuicidios
Book:Los suicidas del fin del mundo: Crónica de un pueblo patagónico
Create image

“Ci ho riflettuto molti anni dopo, esaminando la mia grande difficoltà ad accettare aiuto. Sapersela sbrigare da soli è bene. Credere di doversela sbrigare sempre da soli, senza mai chiedere aiuto, è una debolezza travestita da forza. Se non sai chiedere aiuto, di regola non sai nemmeno cosa fare quando ti viene offerto spontaneamente, quando sarebbe morale accettarlo (e immorale rifiutarlo).”

ForzaAiutoGianrico CarofiglioLa Misura Del TempoDebolezza
Book:La misura del tempo
Create image