Quotessence
Home / Topics / Nomadism Quotes

Nomadism Quotes

Browse 7 quotes about Nomadism.

Nomadism Quotes

“Gradually the idea for a book began to take shape. It was to be a wildly ambitious and intolerant work, a kind of 'Anatomy of Restlessness' that would enlarge on Pascal's dictum about the man sitting quietly in a room. The argument, roughly, was as follows: that in becoming human, man had acquired, together with his straight legs and striding walk, a migratory 'drive' or instinct to walk long distances through the seasons; that this 'drive' was inseparable from his central nervous system; and, that, when warped in conditions of settlement, it found outlets in violence, greed, status-seeking or a mania for the new. This would explain why mobile societies such as the gypsies were egalitarian, thing-free and resistant to change; also why, to re-establish the harmony of the First State, all the great teachers - Buddha, Lao-tse, St Francis - had set the perpetual pilgrimage at the heart of their message and told their disciples, literally, to follow The Way.”

MigrationNomadismHuman Essence
Book:Anatomy of Restlessness: Selected Writings, 1969-1989
Create image

“It was a question that had always haunted me and yet I could never answer it unequivocally. “Where are you from?” Why do people always ask this? What exactly do they expect to hear? They probably want to define a certain cultural frame of reference for themselves, and accordingly, place me in one of their pre-existing templates. This will allow us to carry on a conversation comfortably, but why does everyone think you want to go through this interrogation over and over again?”

Global CitizenWandererVagabondNomadism
Book:Clochard
Create image

“Стори й се ненадейно, че в самия му край, най на юг, там, където небето и земята се сливат в съвършена линия, я очаква нещо, неподозирано досега, което обаче винаги й бе липсвало. В превалящия следобед светлината бавно се разливаше: от кристална се превръщаше в течна. И едновременно в сърцето на една жена, съвсем случайно попаднала тук, възелът, затяган от годините, навика и скуката, постепенно се разхлабваше. Тя гледаше стана на чергарите. Дори не бе зървала обитателите му, между черните шатри нищо не помръдваше, а мисълта й оставаше прикована в тях, в тези хора, чието съществуване й бе почти неизвестно до днес. Шепа народ, без постоянен дом, те бродеха по необятната шир, разкрита пред погледа й - незначителна част от още по-огромни пространства, проснали главоломните си разстояния на юг чак до онази далечна точка, където най-сетне първата река опложда джунглата. Откак свят светува, те се скитат неуморно върху сухата, до кости оглозгана земя на тази невлизаща в никакви мерки страна: нищо не притежават, но и на никого не се подчиняват, дрипави и свободни господари на необикновено царство. Жанин не знаеше защо тази мисъл я изпълва с тъга, толкова сладка и необхватна, че очите й се затваряха. Знаеше само, че това царство открай време й е било обещано, но тя никога не ще го притежава - никога, освен може би в неуловимия миг, когато наново разтвори очи към внезапно замрялото небе, към застиналите потоци светлина, и шумовете на арабския град рязко замлъкнат. Стори й се, че в същия този миг ходът на света е спрял и отсега нататък никой няма да остарява, нито да умира. Животът бе спрял навсякъде освен в нейното сърце, където някой плачеше от възторг.”

LifeWomenNomadism
Author:Albert Camus
Create image