Quote by Георги Господинов

“Голямата илюзия и самоизмама е, че народите и отечествата търсят щастие. Щастието освен невъзможно, е и непоносимо. Какво ще правиш с летливата му материя? Този призрак лек, сапунен мехур, който ще се пръсне пред носа ти, оставяйки малко лютива пяна в очите. Щастие ли? Щастието е нетрайно - като мляко на слънце, като муха зиме и минзухар в ранна пролет. Гърбът му в крехък като на водно конче. Не е кобила да го яхнеш и да препускаш надалеч. Не е крайъгълен камък, на който да построиш църквата и държавата си. Щастието не влиза в учебниците по история. Там влизат битките, погромите, предателствата и кървовото убийство на някой ерцхерцог. Нито в хрониките и летописите влиза то. Щастието е само за букварите и разговорниците по чужд език - и то за начинаещи, може би защото е най-лесно граматически. Винаги е в сегашно време - само там всички са щастливи, слънцето грее, цветята ухаят, отиваме на море, връщаме се от екскурзия. От щастието не коват мечове - материалът е крехък, чуплив. Нито големи романи стават от него, нито песни и епос, Няма там три синджира роби, обсадени Трои, предателсва, нито кървящия на хълма Ролан с нащържен меч и пукнат рог, нито смъртоносно раненият, престарял Беоулф. Не можеш да свикаш войска под хоругвите на щастието. Да, никоя страна не искаше да се откаже от нещастието си. Добре отлежало вино в мазето на миналото, което е винаги под ръка щом потрябва. Неприкосновеният запас на нещастието. Но сега, за първи път, идваше време да се избира щастие.”

Quote by Георги Господинов