“И дето си мислих сутринта, че светът е несправедлив и безучастен към нашите мъки , и това е относително. Сега ние тук сме светът, а други страдат. Изглежда, в живота на човека е така - ту се мъчиш, ту се радваш и когато си добре, не мислиш за тия, които са зле, а когато пострадаш, ти се струва, че на другите всичко им е наред, и злобееш срещу тях, загдето не се трогват от твоето нещастие. А то май всеки трябва да си има сили и да може да си понася и щастието, и нещастието... Ако някой ти помогне, добре, ако не - да можеш и сам да се оправяш.”
Book:Бъди благословена