Quotessence
Home / Topics / български Quotes

български Quotes

Browse 185 quotes about български.

български Quotes

“[...] надеждата не изоставя човека никога. Ако няма откъде да дойде, тя се поражда сама от себе си в човешкото сърце; ако няма кой да я донесе, тя сама долита.”

“Можете да сте господари на всичко или роби на всички - от вас зависи. Ама по между си не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове - да ви събират!”

“...Такава е истинската, живата вяра: да направиш нещо с нея, дело да сътвориш някакво според нея и тя да бъде в него. Учиха ме някога да бягам от людете, да ходя окъсан, да гладувам и да се моля. Така и правех, но сам проумявах каква е истинската вяра. Тя е да живееш с нея на земята, между людете.”

“Дарената свобода не само не се цени както трябва, но самият акт на дарувание влече подире си задължения, които не всякога биват по силите и интересите на освободените.”

“Аз зная от историята, че всичките народи са сбъркали дълго време и само чрез тия сбърквания са добивали опит и знания - защо да се сърдя затова на моя народ?”

“България има нужда от фабрики. Но не да създават пролетариат, а да създават заможни хора. Само заможният човек, независимият и сигурен в хляба си човек купува книги, чете, мисли, образова се и учи децата си.”

“Трагедията на съвременния човек и творец е: че той в пъстротата, в приетата фалшивост на сегашния живот, вечно ще се стреми към онова, което е изгубил, без да може достатъчно да го приближи.”

“Отде иде човешката песен? В какви дълбочини на душата се ражда тя, за да разплаква и весели оня, който я слуша? Но и самият певец живее с нея, диша с нея, гърдите му поемат по-широко въздуха, когато е волна и радостна, и се свиват и хлътват, щом думите и звуците мълвят за незнайни беди, за сърдечни неволи. Песента е като ръка, която милва, а понякога е бич и тоя бич шиба до болка душата и тялото.”

“Но имало един, който завиждал на тая почит и завистта му растяла с възмъжаването на Турин; наричал се Саерос, син Итилборов. Той бил от ония Нандори, дето намерили убежище в Дориат след гибелта на своя владетел Денетор върху хълма Амон Ереб по време на Първата белериандска битка [...] и нямало дружба между тях и хората. [...] Саерос обаче дълго живял в Менегрот и спечелил уважението на краля, а по нрав бил горделив и се отнасял високомерно с всички които смятал за по-ниски по ранг и заслуги от него. Сприятелил се с песнопоеца Даерон, понеже сам бил надарен певец, ала хората не му допадали, а най-силна неприязън изпитвал към рода на Берен Ерхамион.”

“Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини. Вие сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.”

“- Не са ми известни много правила за това как да живееш – започна той. – Но ще ти кажа едно. То е съвсем просто. Не поемай нищо ненужно вътре в себе си. Никакви отрови и химикали, никакъв дим, изпарения или алкохол, никакви остри предмети, никакви игли, които не са от първа необходимост – наркотици или татуировки, – както и никакви несъществени… пениси.”

“Вдъхващият трепет продукт на обществената система, към която принадлежеше и той и в която вярваше, девойката, която не знаеше нищо и очакваше всичко, го гледаше като непозната през познатите черти на Мей Уелънд и той още веднъж осъзна, че бракът не е тихо пристанище, както му бяха внушавали, а плаване из незнайни морета.”

“Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!”

“Моето нетърпение я накара да се усмихне. Припомни ми старата максима за приличието - кошмарът, който прегражда пътя към щастието на толкова много хора, докато най-сетне изчезне и последната възможност да постигнат това щастие.”

“В ресторанта храним телата си и говорим за Енергията на хората, които имат какво да губят. А когато сме сред просяците, ние храним душите си и разговаряме с онези, които нямат какво да изгубят. Но нека сега да пристъпим към най-важната част от нашата работа: да се срещнем с невидимото движение, което обновява света — хора, които изживяват днешния ден така, сякаш е последен, за разлика от възрастните, които го изживяват така, сякаш е първи.”

“— Знаеш ли какво най-много ми липсва? — попита тя. — Какво? — Да мога да погледна знамето и да изпитам гордост.”