Quotessence
Home / Quotes / Quote by Стефания Димитрова

Quote by Стефания Димитрова

“Щастието не е цел. Дори да срещнеш бленувания човек, да създадеш мечтаното семейство, да имаш най-прекрасните деца, да работиш това, което винаги си желал – защо вечер, след всички тези удоволствия и предписани щастия, се потапяш в блаженството на съня? „Защото след дълбок сън без сънища се чувствам зареден и изпълнен с живот“ – ще ми отговориш. Вярвам ти, защото в съня без сънища отиваш там, откъдето започва всичко, там, където не си нито любим, нито омразен; нито приятел, нито враг; нито умен, нито глупав; нито богат, нито беден; нито красив, нито грозен. Там, във Великото Единство, което съществува преди, по време и след всички неща, душата ти си почива от трескавото изпълняване на предписанията на рецептите за „щастие“ и се изцелява от безцелните битки за химерни награди.”

Quote by Стефания Димитрова

Work

Author

Стефания Димитрова

Browse famous quotes and profile details for Стефания Димитрова. more

You May Also Like

“Не търси там, където никога няма да намериш, защото просто не е там. Ако търсиш спокойствие и не намираш, ако търсиш утешение и не намираш, ако търсиш щастие и не намираш, ако търсиш любов и не намираш - причината е не, че те не съществуват или не са достъпни за теб, а защото винаги досега си търсил само там, където няма да ги намериш, защото ги няма. Промени погледа си, вслушай се по-дълбоко в сърцето си, усмихни се. И всичко ще се промени. Всичко ще се подреди.”

“- Ето, в това е нещастието на вашето поколоение - възкликна дядото. - Слушай, Бил, срам ме е заради тебе, и ти си ми бил журналист! Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестете ни времето, пестете ни труда - друго не знаете! - Той подритна презрително тревните чимове. - Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по- хубава от стокилометрово пътешествие с най- бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откривваш. Зная - сега вие сте по големите резултати, и не отричам - в това няма нищо лошо. Но човек като тебе, който работи във вестник, трябва да се оглежда и за дребните боровинки, докато бере едри дини. Ти се задоволяваш със скелета, аз пък се взирам за отпечатъци от пръсти; в това също няма нищо лошо. На тази възраст подобни неща тебе те отегчават, а пък аз се питам: дали не е така, защото просто не си се научил да цениш?”

“И дето си мислих сутринта, че светът е несправедлив и безучастен към нашите мъки , и това е относително. Сега ние тук сме светът, а други страдат. Изглежда, в живота на човека е така - ту се мъчиш, ту се радваш и когато си добре, не мислиш за тия, които са зле, а когато пострадаш, ти се струва, че на другите всичко им е наред, и злобееш срещу тях, загдето не се трогват от твоето нещастие. А то май всеки трябва да си има сили и да може да си понася и щастието, и нещастието... Ако някой ти помогне, добре, ако не - да можеш и сам да се оправяш.”

“Голямата илюзия и самоизмама е, че народите и отечествата търсят щастие. Щастието освен невъзможно, е и непоносимо. Какво ще правиш с летливата му материя? Този призрак лек, сапунен мехур, който ще се пръсне пред носа ти, оставяйки малко лютива пяна в очите. Щастие ли? Щастието е нетрайно - като мляко на слънце, като муха зиме и минзухар в ранна пролет. Гърбът му в крехък като на водно конче. Не е кобила да го яхнеш и да препускаш надалеч. Не е крайъгълен камък, на който да построиш църквата и държавата си. Щастието не влиза в учебниците по история. Там влизат битките, погромите, предателствата и кървовото убийство на някой ерцхерцог. Нито в хрониките и летописите влиза то. Щастието е само за букварите и разговорниците по чужд език - и то за начинаещи, може би защото е най-лесно граматически. Винаги е в сегашно време - само там всички са щастливи, слънцето грее, цветята ухаят, отиваме на море, връщаме се от екскурзия. От щастието не коват мечове - материалът е крехък, чуплив. Нито големи романи стават от него, нито песни и епос, Няма там три синджира роби, обсадени Трои, предателсва, нито кървящия на хълма Ролан с нащържен меч и пукнат рог, нито смъртоносно раненият, престарял Беоулф. Не можеш да свикаш войска под хоругвите на щастието. Да, никоя страна не искаше да се откаже от нещастието си. Добре отлежало вино в мазето на миналото, което е винаги под ръка щом потрябва. Неприкосновеният запас на нещастието. Но сега, за първи път, идваше време да се избира щастие.”

“Тъжно ми е, защото съм твърде пиян, но отново не мога да вкуся от простичкото щастие, в което се давех без капчица алкохол тогава, преди, още, когато пламъкът на любовта в крехката детска душа не беше повяхнал, а всичко бе толкова истинско.”

“Всеки човек поне веднъж е държал щастието за ръка, ама като сме млади трудно го разпознаваме. И то поседи, поседи, пък си тръгне. Тогава, като ни стане празно на душата, се сещаме за него и тръгваме да го търсим, и така цял живот. Все го търсим. А то тръгне ли си веднъж, рядко се връща. Също като пускаш хвърчило - уж държиш връвта, стегнато навита около дланта, но все в някакъв момент хвърчилото хуква по-бързо от тебе и започваш да отпускаш, да отпускаш, и ако си неопитен, връвта ти се изплъзва и ти остава само следата по ръката. А хвърчилото лети високо-високо в небето, ходи го гони.”