Quotessence
Home / Quotes / Quote by Ray Bradbury

Quote by Ray Bradbury

“- Ето, в това е нещастието на вашето поколоение - възкликна дядото. - Слушай, Бил, срам ме е заради тебе, и ти си ми бил журналист! Изхвърляте от тоя живот всичко, което е сложено в него, за да му дава вкус. Пестете ни времето, пестете ни труда - друго не знаете! - Той подритна презрително тревните чимове. - Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по- хубава от стокилометрово пътешествие с най- бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откривваш. Зная - сега вие сте по големите резултати, и не отричам - в това няма нищо лошо. Но човек като тебе, който работи във вестник, трябва да се оглежда и за дребните боровинки, докато бере едри дини. Ти се задоволяваш със скелета, аз пък се взирам за отпечатъци от пръсти; в това също няма нищо лошо. На тази възраст подобни неща тебе те отегчават, а пък аз се питам: дали не е така, защото просто не си се научил да цениш?”

Quote by Ray Bradbury

Work

Dandelion Wine

Dandelion Wine is a coming-of-age story that delves into the joys and sorrows of a young boy's summer in a small town. The novel captures the essence of innocence and the bittersweet nature of growing up, with vivid descriptions of nature and the changing seasons. more

Author

Ray Bradbury
Ray Bradbury

Ray Bradbury, born on August 22, 1920, and died on June 5, 2012, was an influential American science fiction writer, playwright, and poet. His works are known for their unique imagination and profound philosophical insights, which have had a profound impact on the science fiction genre. more

You May Also Like

“И дето си мислих сутринта, че светът е несправедлив и безучастен към нашите мъки , и това е относително. Сега ние тук сме светът, а други страдат. Изглежда, в живота на човека е така - ту се мъчиш, ту се радваш и когато си добре, не мислиш за тия, които са зле, а когато пострадаш, ти се струва, че на другите всичко им е наред, и злобееш срещу тях, загдето не се трогват от твоето нещастие. А то май всеки трябва да си има сили и да може да си понася и щастието, и нещастието... Ако някой ти помогне, добре, ако не - да можеш и сам да се оправяш.”

“Голямата илюзия и самоизмама е, че народите и отечествата търсят щастие. Щастието освен невъзможно, е и непоносимо. Какво ще правиш с летливата му материя? Този призрак лек, сапунен мехур, който ще се пръсне пред носа ти, оставяйки малко лютива пяна в очите. Щастие ли? Щастието е нетрайно - като мляко на слънце, като муха зиме и минзухар в ранна пролет. Гърбът му в крехък като на водно конче. Не е кобила да го яхнеш и да препускаш надалеч. Не е крайъгълен камък, на който да построиш църквата и държавата си. Щастието не влиза в учебниците по история. Там влизат битките, погромите, предателствата и кървовото убийство на някой ерцхерцог. Нито в хрониките и летописите влиза то. Щастието е само за букварите и разговорниците по чужд език - и то за начинаещи, може би защото е най-лесно граматически. Винаги е в сегашно време - само там всички са щастливи, слънцето грее, цветята ухаят, отиваме на море, връщаме се от екскурзия. От щастието не коват мечове - материалът е крехък, чуплив. Нито големи романи стават от него, нито песни и епос, Няма там три синджира роби, обсадени Трои, предателсва, нито кървящия на хълма Ролан с нащържен меч и пукнат рог, нито смъртоносно раненият, престарял Беоулф. Не можеш да свикаш войска под хоругвите на щастието. Да, никоя страна не искаше да се откаже от нещастието си. Добре отлежало вино в мазето на миналото, което е винаги под ръка щом потрябва. Неприкосновеният запас на нещастието. Но сега, за първи път, идваше време да се избира щастие.”

“Тъжно ми е, защото съм твърде пиян, но отново не мога да вкуся от простичкото щастие, в което се давех без капчица алкохол тогава, преди, още, когато пламъкът на любовта в крехката детска душа не беше повяхнал, а всичко бе толкова истинско.”

“Всеки човек поне веднъж е държал щастието за ръка, ама като сме млади трудно го разпознаваме. И то поседи, поседи, пък си тръгне. Тогава, като ни стане празно на душата, се сещаме за него и тръгваме да го търсим, и така цял живот. Все го търсим. А то тръгне ли си веднъж, рядко се връща. Също като пускаш хвърчило - уж държиш връвта, стегнато навита около дланта, но все в някакъв момент хвърчилото хуква по-бързо от тебе и започваш да отпускаш, да отпускаш, и ако си неопитен, връвта ти се изплъзва и ти остава само следата по ръката. А хвърчилото лети високо-високо в небето, ходи го гони.”

“...Но аз съм благодарен за мястото си, защото, доколкото мога да преценя, съм се озовал до един от малкото циници в залата - добродушен, едър лесничей на име Джим, който от време на време скача на крака и се повиква "Страхотно съм мотивиран!" с тон, преливащ от сарказъм.”