Quotessence
Home / Quotes / Quote by Стефания Димитрова

Quote by Стефания Димитрова

“Приключението-живот носи радост само на онзи, който е разпознал и възвърнал своята вродена чистота. Непорочният човек не прекарва живота си в търсене на скрити съкровища. Той е безхитростен- не знае как се хвърлят мрежи. Живее простичко и намира радост в това. Именно, защото приема живота като игра, бурята на жизнените стихии не може да го достигне - за него тя е само приспивна песен.”

Quote by Стефания Димитрова

Book:Рабиндранат Тагор - Митичният страж
Create image

Work

Рабиндранат Тагор - Митичният страж

Browse quotes and source details for this work. more

Author

Стефания Димитрова

Browse famous quotes and profile details for Стефания Димитрова. more

You May Also Like

“От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени белите страници? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ще ставаш за четене. И колкото по-бързо разберем, че корицата няма значение, толкова повече време ще можем да отделим на самия сюжет. Някой беше изчислил, че човек взема средно по пет хиляди решения на ден. Това са 130 милиона решения за един човешки живот. Не смятате ли, че в крайна сметка ние дължим своята идентичност не на начина, по който изглеждаме, и не на това, с което сме напълнили къщата си, а на сбора от тези решения и техните последствия... Не е ли напълно очевидно това простичко екзистенциално уравнение: ние сме това, което правим!”

животкнигаавторидентичнострешенияроман
Book:Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало
Create image

“Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.”

животсмисъл
Book:Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало
Create image

“И защо бе туй цялото блъскане? За какво - този адски ламтеж? Думи, думи... До блясък излъскани. И вървене по въглени пеш. Колко преходно нещо е славата! Суетата - димеж и мъгла. Проститутки и щерки на гаврата, днес в едни, утре - в други легла... Не това, не това бе животът ми. Беше друго, какво - не разбрах. И се носех, въртян в колелото му, и насън сякаш цял го живях. Днес ме гледа, застанал насреща ми, с моя лик и със мойте очи. Във едното таи се насмешка, а пък в другото - капка горчи. Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе, но красиво и сладко, нали? Що можахме със теб, пооткраднахме, а пък другото малко боли... Тъй се гледаме двама. И духа ни с най-студения вятър светът. А между ни стърчи стегнат куфарът и пред нас - най-големият път...”

животпоезияпъттъгаславадумиочисуетаблъсканевъгленикуфар
Book:Обади се, любов
Create image

“Създадох те от обич и мъгла. Невидим образ на мираж най-видим. Ела! Строши съня ми и ела! Жадувам двама с тебе да отидем далече - в оня, приказния свят, желан от памтивека от душите - единствен рай сред дългия ни ад. Любов се казва той. И в него скрити Адам и Ева, в дъното му там, ездата на живота вечно гонят и от галопа им свещен без свян една след друга куп звезди се ронят. Мечта ли си? Душа ли или плът? Не зная. Ала знам, че кон с копита от лудо нетърпение за път готов е да побегне и през смърт, орисан да я смъкне от звездите.”

животлюбовсмъртдушаобичмечтаадамевазвездиконмиражмъгла
Book:Обади се, любов
Create image

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”

животлюбовистинавярадушасърцетъгаболкамъкалъжагнявлюбимтечениеудавник
Author:Людмила Филипова
Create image

“Когато завали сняг, сякаш времето спира или по-скоро... НИ СПИРА, поне за малко, но достатъчно, че да намерим миг радост в мимолетния живот на някоя снежинка..... Поне се надявам, че така се случва.... Ако нещо толкова просто все още може да те радва - значи има надежда за света”

животвремерадостваливсе ощедадостатъчнозазначиимамалкоможенадежданещонякояпросторадвасветаснежинкаснягтетолкова
Author:ВИЕНСКО колело
Create image