Quotessence
Home / Topics / живот Quotes

живот Quotes

Browse 82 quotes about живот.

живот Quotes

“Но той проявяваше превъзходно човешко разбиране за големите и малките неща. Той се отчайваше, като гледаше колко отегчителен е животът на повечето хора и как те не правят нищо с този живот; и той се опитваше с всичка сила и от всички насоки да ги накара да разберат това и да се променят.”

животпромянаотегчениепохабен животскука
Author:Frida Lawrence
Create image

“Някои казват, че слънцето ще се превърне в черна дупка, която ще погълне цялата слънчева система, ще я разгради на атомчета и ще я повърне някъде на злокобни газове… Виж… Колко много неща в живота на един човек могат да се превърнат в черни дупки… Любовта, болните амбиции, мечтите, с които си живял… Всичко, което те изпълва с живот, един ден може да ти го отнеме…”

животпламен четелязовимагочерна дупка
Book:Имаго
Create image

“Ако заловиш едно диво животно и го бутнеш в клетка то умира, въпреки че е защитено и има храна в изобилие… Човек не би умрял. Човек обича живота твърде егоистично. Затова той се приспособява.”

животчовекпламен четелязовегоизъмимагоприспособяване
Book:Имаго
Create image

“Тъй както ято жерави лети неспирно ден и нощ към радните си планини, животът се връща обратно към вечното си жилище. Обредната обиколка е завършила, възлиянията са направени, изречен е последният слог. След него - тишина. Океан от светло безмълвие, който измива и най-големите грехове.”

животсмъртРабинднат Тагорбезсмъртие
Book:Рабиндранат Тагор - Митичният страж
Create image

“Приключението-живот носи радост само на онзи, който е разпознал и възвърнал своята вродена чистота. Непорочният човек не прекарва живота си в търсене на скрити съкровища. Той е безхитростен- не знае как се хвърлят мрежи. Живее простичко и намира радост в това. Именно, защото приема живота като игра, бурята на жизнените стихии не може да го достигне - за него тя е само приспивна песен.”

животрадостсмелостбезстрашие
Book:Рабиндранат Тагор - Митичният страж
Create image

“От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени белите страници? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ще ставаш за четене. И колкото по-бързо разберем, че корицата няма значение, толкова повече време ще можем да отделим на самия сюжет. Някой беше изчислил, че човек взема средно по пет хиляди решения на ден. Това са 130 милиона решения за един човешки живот. Не смятате ли, че в крайна сметка ние дължим своята идентичност не на начина, по който изглеждаме, и не на това, с което сме напълнили къщата си, а на сбора от тези решения и техните последствия... Не е ли напълно очевидно това простичко екзистенциално уравнение: ние сме това, което правим!”

животкнигаавторидентичнострешенияроман
Book:Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало
Create image

“Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.”

животсмисъл
Book:Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало
Create image

“И защо бе туй цялото блъскане? За какво - този адски ламтеж? Думи, думи... До блясък излъскани. И вървене по въглени пеш. Колко преходно нещо е славата! Суетата - димеж и мъгла. Проститутки и щерки на гаврата, днес в едни, утре - в други легла... Не това, не това бе животът ми. Беше друго, какво - не разбрах. И се носех, въртян в колелото му, и насън сякаш цял го живях. Днес ме гледа, застанал насреща ми, с моя лик и със мойте очи. Във едното таи се насмешка, а пък в другото - капка горчи. Е, прощавай - му казвам. - Да, гадно бе, но красиво и сладко, нали? Що можахме със теб, пооткраднахме, а пък другото малко боли... Тъй се гледаме двама. И духа ни с най-студения вятър светът. А между ни стърчи стегнат куфарът и пред нас - най-големият път...”

животпоезияпъттъгаславадумиочисуетаблъсканевъгленикуфар
Book:Обади се, любов
Create image

“Създадох те от обич и мъгла. Невидим образ на мираж най-видим. Ела! Строши съня ми и ела! Жадувам двама с тебе да отидем далече - в оня, приказния свят, желан от памтивека от душите - единствен рай сред дългия ни ад. Любов се казва той. И в него скрити Адам и Ева, в дъното му там, ездата на живота вечно гонят и от галопа им свещен без свян една след друга куп звезди се ронят. Мечта ли си? Душа ли или плът? Не зная. Ала знам, че кон с копита от лудо нетърпение за път готов е да побегне и през смърт, орисан да я смъкне от звездите.”

животлюбовсмъртдушаобичмечтаадамевазвездиконмиражмъгла
Book:Обади се, любов
Create image

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”

животлюбовистинавярадушасърцетъгаболкамъкалъжагнявлюбимтечениеудавник
Author:Людмила Филипова
Create image

“Когато завали сняг, сякаш времето спира или по-скоро... НИ СПИРА, поне за малко, но достатъчно, че да намерим миг радост в мимолетния живот на някоя снежинка..... Поне се надявам, че така се случва.... Ако нещо толкова просто все още може да те радва - значи има надежда за света”

животвремерадостваливсе ощедадостатъчнозазначиимамалкоможенадежданещонякояпросторадвасветаснежинкаснягтетолкова
Author:ВИЕНСКО колело
Create image

“Животът е изпит, в който няма правилни отговори. Ако трябваше да започна отново, смятам, че бих живял по същия начин, бих направил същите грешки. Онзи ден ми хрумна един добър сюжет за новела. Само да можех да пиша! Представете си следното: мъж на средна възраст, чийто живот е протекъл неудовлетворително, среща един дух. Духът му предлага възможността да преживее отново живота си, но без да забравя нищо от предишния си опит. Разбира се, мъжът се възползва от случая. Но за негово удивление и ужас се оказва, че новият му живот е напълно идентичен с предишния – изборите са същите, грешките са същите, измамните цели и богове са същите.”

животвтора възможностизбор
Book:When Nietzsche Wept
Create image

“Виж, никое животно в природата не извършва насилие над другите. Може да използва хитри начини да примами жертвата си, но не я измъчва, за да иска от нея нещо неестествено. Напротив, хищниците са съвършени в изкуството да прекършват живота на жертвата си мигновено, без да влагат в това претенции за надмощие, просто се хранят. Само човекът се оказва в състояние да измисли начини за въздействие върху себеподобните си така, че да ги промени, да ги моделира. И защо, попита се Германов. Защото по този начин демонстрира своята власт, даже величие ...”

животчовеквластжертваживотно
Book:Бежанци
Create image

“Клепачите срещу мен примигнаха бавно и се отвориха с една идея по-широко. Колкото да надникна отвъд тях. А може би просто очите ми спряха да дърдорят и прогледнаха. И потънаха в добрите кафяви кладенчета, пълни с чужд живот, и го видяха целия отвътре. Видяха болка на струпеи. Някои още кървяха. Видяха плаха надежда. Съмнения. Борба. Онемели желания. Натрапчиви комплекси... Видяха душа, преминала през хубаво и лошо. Като моята. Съвсем като моята.”

животдушаболкаочилошохубаво
Book:Светлоглед
Create image

“Пет са тайнствата, които съдържат в себе си ключа към незримото: любовният акт, раждането на човек, съзерцанието на велико произведение на изкуството, присъствието ни в близост до нечия смърт или катастрофа и насладата от извисяването на човешкия глас в песен. В подобни мигове Вселената се разтваря пред очите ни и ние надникваме в нейните дълбини, виждаме онова, което е скрито от човешкия поглед, постигаме непостижимото.”

животлюбовизкуствопесенражданемузика
Book:The Ground Beneath Her Feet
Create image

“Човек си мисли, че може да преброди и четирите посоки на кръстопътя, ама тръгва по една от тях, без да разбере какво го е чакало по другите. Мисли, че избира, ама рачи ли да се върне, не може. А тук по избрания път всичко е подредено, него чакат - изпитания, радости, любови, болка. Добро, лошо - негово си е. Друг не може да му извижее живота. Човекът срещу това не може и не бива да се бори, защото ще обърка реда на нещата. Инак как ще разберем какви сме и какви семена са посадени в нас? Само като си минеш изпитанията, тогава може да кажеш дали си добър или лош човек! И на килимите истинската красота не е в отделните елементи, а в цялата картина, видима, чам когато се свали от стана.”

животчовекизпитаниякрасотадобъркилимлош
Author:Мариана Донкова
Create image

“Ти живееш, Вероника. Дури и ако не го забележуваш тоа. Ти си жива и најдобро што можеш излегуваш накрај со својот живот. Без разлика што во моментов ти изгледа како постојано да тапкаш во место.”

животживеење
Book:На работ од времето
Create image

“Човек се ражда, живее и умира. Става просто спомен. Също както след лятото идва зимата. В това няма нищо лошо. Имаше сълзи, разбира се, но за тези, които оставяха на този свят. Онези, които си бяха отишли от него, нямаха нужда от тях.”

животчовексмъртсълзи
Book:I Shall Wear Midnight
Create image

“Нани Тамар казваше - любовта е всичко. Любовта е онова, заради което си струва да живееш. Малка си, още не знаеш нищо. После ще ме разбереш. А сега само запомни - любовта е онова, заради което си струва да живееш.”

животлюбовмладост
Book:Люди, которые всегда со мной
Create image

“- Може и да остана… – казах аз, изплашен от грубата нежност на Зорбас. – Може и да дойда с теб; свободен съм! Зорбас поклати глава. – Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора; това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен; ала не късаш връвта. А щом не скъсаш връвта… – Ще я скъсам някой ден! – казах настървено, защото думите на Зорбас докоснаха една открита рана в душата ми и ме заболя. – Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш! Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише — толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако й се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?”

животсвободалудостокови
Book:Zorba the Greek
Create image